Има домове, които са повече от стени. Този е един от тях.
Старинната дървена порта на ул. „Цар Освободител“ 16 в Шумен се отваря широко, и в дъното на двора, под вековна орехова сянка, се гуши красива възрожденска къща. Сред гъстата зеленина на чимшири и бръшлян тихо ромоли изворна вода от голямата каменна чешма. Почти двувековният орех и кладенецът пред чардака са същите свидетели на буйното детство и мъдрата младост на шуменския герой.
Тук са се раждали светлите мечти и смелите революционни кроежи на младия Панайот Волов. Неведнъж на това място са се провеждали тайни комитетски събрания.
Историята на дома
Първоначално семейството на Вичо и Василка Волови живее в хубава двуетажна къща на дикиджийската чаршия – днешния булевард „Славянски“. Там се раждат първите им две деца, Стефания и Панайот. През 60-те години на XIX век обущарят майстор Вичо Волов е сред десетките разорени шуменски занаятчии и това принуждава семейството да се пресели в по-бедния квартал Чобан махала, съвсем в края на града.
Къщата е от края на XVIII век и е най-старата запазена сграда в Шумен. През 1966 г. е превърната в музей, а през 1976 г., за 100-годишнината от Априлското въстание, до нея е построена експозиционна зала.
Битовата експозиция
Комплексът се състои от битова експозиция в самата къща – „Къщи“ (всекидневна), „Пещи“ (кухня) и „Соба“ (спалня) – и от отделна експозиционна зала. С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и юношеските години на Волов. Всичко е подредено така, както е било преди 150 години.
Експозиционната зала
Акцентът в музейната експозиция е ролята на Волов като главен апостол на IV революционен окръг и неуморната му дейност по подготовката и провеждането на Априлското въстание. Изгледи от селищата на бунта, портрети на априлски герои, документи и скъпи реликви са изложени в специални витрини.
Експозицията разказва и за годините на учение – в Долномахленското училище при Илия Р. Блъсков, във Взаимното и Мъжкото класно училище при Тодор Икономов и Добри Войников, и по-късно в Николаев, Русия. Сред най-интересните извори за формиращата се идеология на младия шуменец са писмата, които той пише до вуйчо си Маринчо Бенли и до войводата Панайот Хитов.
Музейна педагогика
Мемориалният комплекс е традиционно място за музейно-педагогическа работа. Съвместната работа с предучилищните педагози е най-плодотворна в раздела „Традиции и празници“: в музейна среда децата се запознават със съдържанието, елементите и символите на Коледа, Лазаровден, Цветница, Великден и Еньовден и ги интерпретират творчески.
Тук те откриват и „Битът на старите българи“ – автентичен възрожденски интериор, фолклор и народно приложно изкуство. Особен интерес предизвиква занятието „Шуменска народна носия“, в което децата използват техниката на шаблона и декоративната апликация.
Най-ефективни се оказват откритите „уроци по родолюбие“, викторините, тържествата и презентативният мултимедиен урок „Родолюбиви българи“.
Партньори
В своите инициативи музеят работи заедно с Дружеството на краеведите, Военния клуб, Гарнизонния музей, читалищата от целия регион, Регионалната библиотека, Регионален клуб „Традиция“ и Родолюбивия комитет „Крум Страшний“, учреден към самата къща-музей, както и със звена от Областна управа – Шумен и Дирекция „Култура, просвета и младежки дейности“ на Община Шумен.
Особено ползотворни са мероприятията по схемата музей – училище – читалище. Така къща-музей „Панайот Волов“ изпълнява най-важното си предназначение: да възпитава, образова и издига културата на своите посетители, като ги въвежда в ценностите и нормите на богатото културно-историческо наследство на Шуменския край.
