Панайот Волов (псевдоним Петър Ванков) е роден през 1850 година в град Шумен, Османска империя. Произхожда от занаятчийско семейство - майка му е Василка, а баща му Вичо Симеонов, получил прякора „Волов” след инцидент с чужд вол. Семейството временно живее в село Ченгел, където бащата работи с взривове.
Описван от съвременниците си като „висок, сух и мургав, с блестящи очи и волеви характер”, Волов живее спартански - не пуши, не пие, спи малко, за да чете.
Образование
Панайот Волов получава солидно за времето си образование. Учи в селското училище при Илия Блъсков (1862–1865), след което продължава в Шуменското класно училище при известните педагози Добри Войников и Тодор Икономов. Между 1869 и 1873 г. продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев, като учи в Южнославянския пансион в Николаев, Руска империя. Шест месеца преди да завърши е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване.
След завръщането си в Шумен е назначен за главен учител и директор на класното училище. Преподава естествена история, физика и математика, като влага силен патриотичен дух в обучението. Организира вечерни училища и подпомага читалище „Напредък”. Участва и в театрални постановки, дори взема уроци по фехтовка.
Революционна дейност
През август 1874 г. Волов участва в събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, след което е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. Изгражда мрежа от комитети в 14 селища - Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Осмар, Смядово, Върбица и други.
През есента на 1874 г. води руския полковник Георгий Бобриков на тайни обиколки за разузнаване на османските укрепления - доказателство за връзките на българското движение с Русия.
В началото на 1875 г. е арестуван заради конфликт между шуменската младеж и чуждестранни инженери - застава начело на протест срещу сватбата на френския инженер Симон Фери с българката Василка Константинова, която е член на Шуменския комитет.
Старозагорско въстание (1875)
След освобождаването си от затвора заминава за Румъния, където е посрещнат от Стамболов и Ботев. Превръща се в професионален революционер. На 12 август присъства на заседание на БРЦК, избран е за негов член и за апостол в Ловешки окръг. Преминава Дунава през Никопол и развива дейност в Троянския Балкан, но Старозагорското въстание (16–17 септември 1875 г.) прекратява работата му. Успява да избегне арест и се връща в Румъния.
Гюргевски революционен комитет
На 11 ноември 1875 г. Волов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет заедно със Стоян Заимов, Никола Обретенов и Христо Караминков-Бунито, под председателството на Стефан Стамболов. Избран е за главен апостол на IV революционен окръг (Пловдивски), а за негов помощник е определен Георги Бенковски.
Априлско въстание (1876)
Под прикритието на „училищен инспектор” обикаля Пловдивския окръг и създава десетки комитети. След вътрешни противоречия великодушно отстъпва първенството на Бенковски. На въпроса на Захарий Стоянов защо е направил това, отговаря скромно: „Отстъпих му, защото е по-достоен.”
На 14 април 1876 г. на Оборищкото събрание Бенковски е потвърден за главен апостол, а Волов - за помощник-апостол. На 20 април въстанието избухва в Панагюрище. Волов формира чета от 150 човека и води активни бойни действия - преминава през Стрелча, Клисура, Карлово. Укрепва позиции в Зли дол и разполага „черешов топ”.
На 26 април пристига с 60–65 души на помощ на обсадената Клисура, но е вече късно - градът е в пламъци. Свиква военен съвет и разделя силите на два отряда. След разгрома повежда чета към Троянския Балкан. В последвалото отстъпление четата се стопява - от сто души до 27, после до 12.
Гибел
На 26 май 1876 г., край град Бяла, след предателство Волов е ранен при опит да преплува река Янтра. Удавя се на 26-годишна възраст. Погребан е в Пантеона на Възрожденците в Русе.
Наследство
Паметта на Панайот Волов е увековечена в:
- Къща-музей „Панайот Волов” в родния му Шумен
- Паметник край Беленския мост, близо до лобното му място
- Училища с неговото име в Бяла, Шумен и десетки други градове
- Стадион „Панайот Волов” в Шумен
- Улица „Панайот Волов” в центъра на София и много други градове
- Астероид 445308 Volov (2010 ET20), открит от български астрономи
- Паметна плоча в Историческия музей в Панагюрище
- Село Панайот Волово в област Шумен
Защо помним
Двадесет и шест години. Толкова беше отредено на Панайот Волов да ходи по тази земя. Двадесет и шест години, в които побра повече смелост, повече любов към родината и повече достойнство, отколкото мнозина побират в цял живот.
Той не търсеше слава. Когато Бенковски поиска водачеството, Волов отстъпи с думите: „Отстъпих му, защото е по-достоен.” В тези пет думи се крие цялата му същност - човек, за когото делото е по-важно от егото, свободата - по-ценна от властта.
Волов беше учител преди да стане революционер. И може би в това е най-дълбокият символ на неговия живот: че борбата за свобода започва от просветлението, че оръжието на ума е по-мощно от оръжието на ръцете, и че истинската революция е тази, която променя сърцата.
Когато река Янтра прие тялото му онзи майски ден на 1876 година, България загуби един от най-чистите си синове. Но водата не можа да отнесе онова, което той бе посял в душите на хората. Семената на свободата, които Волов засади, покълнаха само година по-късно, когато руските войски прекосиха Дунава и България се роди отново.
Днес, когато вървим по улиците, носещи неговото име, нека спрем за миг. Нека си спомним за младия учител от Шумен, който избра да умре, за да живеем ние. И нека тази памет ни прави по-добри, по-смели и по-достойни за свободата, която той ни завеща.