Панайот Волов (псевдоним Петър Ванков) е роден в късната есен на 1850 година в град Шумен, Османска империя. Произхожда от занаятчийско семейство - майка му е Василка, а баща му Вичо Симеонов, обущарски майстор, получил прякора „Волов” след инцидент с чужд вол.
Първоначално семейството живее в хубава двуетажна къща на дикиджийската чаршия - днешния булевард „Славянски”. Там се раждат първите две деца, Стефания и Панайот. През 60-те години на XIX век майстор Вичо Волов е сред десетките разорени шуменски занаятчии и това принуждава семейството да се пресели в по-бедния квартал Чобан махала, съвсем в края на града. Къщата в Чобан махала, най-старата запазена в Шумен, е днешната къща-музей „Панайот Волов”. Семейството живее известно време и в село Ченгел, където бащата работи с взривове.
Описван от съвременниците си като „висок, сух и мургав, с блестящи очи и волеви характер”, Волов живее спартански - не пуши, не пие, спи малко, за да чете.
Образование
Панайот Волов получава солидно за времето си образование. Учи в Долномахленското училище при видния възрожденец Илия Р. Блъсков (1862–1865), след което продължава във Взаимното и Мъжкото класно училище в Шумен при известните педагози Добри Войников и Тодор Икономов. Между 1869 и 1873 г. продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев, Руска империя, където живее в Южнославянския пансион и учи в Александровската гимназия. Шест месеца преди да завърши е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване.
От годините в Русия са запазени едни от най-интересните извори за формиращата се идеология на младия шуменец - писмата, които той пише до вуйчо си Маринчо Бенли и до войводата Панайот Хитов.
След завръщането си в родния град през пролетта на 1873 г. е назначен за главен учител и директор на Мъжкото класно училище. Преподава естествена история, физика и математика, като влага силен патриотичен дух в обучението. Организира вечерни училища и е подпредседател на първото читалище в Шумен - „Архангел Михаил” (днес „Добри Войников”). Протоколите на читалището свидетелстват за неуморната му работа и като артист, и като ръководител на театрални представления, които истински революционизират града. Дори взема уроци по фехтовка.
Революционна дейност
През август 1874 г. Волов участва в събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, след което е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. Изгражда мрежа от комитети в 14 селища - Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Осмар, Смядово, Върбица и други.
През 1874 г. се случва и едно от най-важните събития в комитетската организация. В две писма на Русенския революционен комитет („Кубратовци”) до Шуменския („Крумовци”) се говори за избрания от Шумен апостол „П. В.” - Панайот Волов, посочен за „нов Апостол”, тоест за заместник на Васил Левски. Оригиналите се пазят в къща-музей „Панайот Волов”.
През есента на 1874 г. води руския полковник Георгий Бобриков на тайни обиколки за разузнаване на османските укрепления - доказателство за връзките на българското движение с Русия.
В началото на 1875 г. е арестуван заради конфликт между шуменската младеж и чуждестранни инженери - застава начело на протест срещу сватбата на френския инженер Симон Фери с българката Василка Константинова, която е член на Шуменския комитет.
Старозагорско въстание (1875)
След освобождаването си от затвора заминава за Румъния, където е посрещнат от Стамболов и Ботев. Превръща се в професионален революционер. На 12 август присъства на заседание на БРЦК, избран е за негов член и за апостол в Ловешки окръг. Преминава Дунава през Никопол и развива дейност в Троянския Балкан, но Старозагорското въстание (16–17 септември 1875 г.) прекратява работата му. Успява да избегне арест и се връща в Румъния.
Гюргевски революционен комитет
На 11 ноември 1875 г. Волов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет заедно със Стоян Заимов, Никола Обретенов и Христо Караминков-Бунито, под председателството на Стефан Стамболов. Избран е за главен апостол на IV революционен окръг (Пловдивски), а за негов помощник е определен Георги Бенковски.
Априлско въстание (1876)
Под прикритието на „училищен инспектор” обикаля Пловдивския окръг и създава десетки комитети. След вътрешни противоречия великодушно отстъпва първенството на Бенковски. На въпроса на Захарий Стоянов защо е направил това, отговаря скромно: „Отстъпих му, защото е по-достоен.”
На 14 април 1876 г. на Оборищкото събрание Бенковски е потвърден за главен апостол, а Волов - за помощник-апостол. На 20 април въстанието избухва в Панагюрище. Според къща-музей „Панайот Волов” именно неговата пушка дава начало на въстанието; тя се пази и днес в експозицията в Шумен, под знамето на четата му с девиза „Свобода или смърть”.
Волов формира чета от 150 човека и води активни бойни действия - преминава през Стрелча, Клисура, Карлово. Укрепва позиции в Зли дол и разполага „черешов топ”.
На 26 април пристига с 60–65 души на помощ на обсадената Клисура, но е вече късно - градът е в пламъци. Свиква военен съвет и разделя силите на два отряда. След разгрома повежда чета към Троянския Балкан. В последвалото отстъпление четата се стопява - от сто души до 27, после до 12.
Гибел
На 26 май 1876 г. по стар стил (7 юни по нов стил), край град Бяла, Русенско, след предателство Волов е ранен при опит да преплува река Янтра. Удавя се на 26-годишна възраст. Погребан е в Пантеона на Възрожденците в Русе. Днес 7 юни се чества като Ден на Волов.
Малко преди края си той изрича пророческите думи: „Наскоро ще дойдат русите да ни освободят.”
Какво е останало от него
Личните вещи на Волов и реликвите от Априлското въстание се пазят в родния му дом в Шумен: неговата пушка, свещникът, мастилницата и порцелановата кутия от работния му кът, любимата му книга - „Капитанската дъщеря” от А. С. Пушкин, софрата на Гани Маджареца от Карлово, ползвана и от Васил Левски, както и кръстът, револверът, камата и евангелието, върху които въстаниците полагат клетва. Снимки от експозицията и подробности за посещение.
Наследство
Паметта на Панайот Волов е увековечена в:
- Къща-музей „Панайот Волов” в родния му Шумен, ул. „Цар Освободител” 16 - домът, в който израства, музей от 1966 г.
- Паметник край Беленския мост, близо до лобното му място
- Училища с неговото име в Бяла, Шумен и десетки други градове
- Стадион „Панайот Волов” в Шумен
- Улица „Панайот Волов” в центъра на София и много други градове
- Астероид 445308 Volov (2010 ET20), открит от български астрономи
- Паметна плоча в Историческия музей в Панагюрище
- Село Панайот Волово в област Шумен
Защо помним
Двадесет и шест години. Толкова беше отредено на Панайот Волов да ходи по тази земя. Двадесет и шест години, в които побра повече смелост, повече любов към родината и повече достойнство, отколкото мнозина побират в цял живот.
Той не търсеше слава. Когато Бенковски поиска водачеството, Волов отстъпи с думите: „Отстъпих му, защото е по-достоен.” В тези пет думи се крие цялата му същност - човек, за когото делото е по-важно от егото, свободата - по-ценна от властта.
Волов беше учител преди да стане революционер. И може би в това е най-дълбокият символ на неговия живот: че борбата за свобода започва от просветлението, че оръжието на ума е по-мощно от оръжието на ръцете, и че истинската революция е тази, която променя сърцата.
Когато река Янтра прие тялото му онзи майски ден на 1876 година, България загуби един от най-чистите си синове. Но водата не можа да отнесе онова, което той бе посял в душите на хората. Семената на свободата, които Волов засади, покълнаха само година по-късно, когато руските войски прекосиха Дунава и България се роди отново.
Днес, когато вървим по улиците, носещи неговото име, нека спрем за миг. Нека си спомним за младия учител от Шумен, който избра да умре, за да живеем ние. И нека тази памет ни прави по-добри, по-смели и по-достойни за свободата, която той ни завеща.