Априлското въстание е най-мащабният опит за въоръжено освобождение на българските земи от Османско владичество. Замислено като общонароден бунт, то избухва на 20 април 1876 г. и макар да е потушено с кръв, променя завинаги хода на историята.
Подготовка
На 11 ноември 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет от Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов и Христо Караминков-Бунито, под председателството на Стефан Стамболов. Българските земи са разделени на революционни окръзи, за всеки от които е назначен апостол:
- I окръг (Търновски) - Стефан Стамболов
- II окръг (Сливенски) - Иларион Драгостинов
- III окръг (Врачански) - Стоян Заимов
- IV окръг (Пловдивски) - Панайот Волов, помощник Георги Бенковски
Подготовката включва тайно производство на оръжие, шиене на знамена, изграждане на куриерска мрежа и обучение на доброволци - всичко под прикритието на Волов като „училищен инспектор”.
Оборищкото събрание (14 април 1876)
В местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда общо събрание на комитетите от IV окръг - първото българско Велико народно събрание. Според надписа върху паметника на мястото, на 10, 11, 12 и 13 април там пристигат 65 представители на 58 комитета. През нощта на 13 април идва и Бенковски. Заседанието се открива в зори на 14 април и се закрива вечерта под буря и дъжд. Събранието избира комисия, която заседава на 15, 16 и 17 април и завършва с решение да обяви въстание.
Бенковски е потвърден за главен апостол, а Волов - за помощник-апостол на IV окръг. Имената на апостолите, начело с Панайот Волов, са изсечени върху паметника при Оборище.
Избухване (20 април 1876)
Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица, когато заговорът е разкрит. Тодор Каблешков изпраща знаменитото „Кърваво писмо” - сигнал, че борбата е започнала.
Волов е в Панагюрище, където формира чета от 150 човека. Според къща-музей „Панайот Волов” неговата пушка дава начало на въстанието - същата пушка днес се пази в експозицията на музея в Шумен, под знамето на четата му с девиза „Свобода или смърть”.
Волов води активни бойни действия, преминава през Стрелча, укрепва позиции в Зли дол и разполага „черешов топ” при Клисура.
Потушаване
На 26 април Волов пристига с 60–65 души на помощ на обсадената Клисура, но градът вече е в пламъци - малобройните въстаници са се сражавали с 2000 башибозуци под командването на Тосун бей. Свиква военен съвет и разделя силите. След разгрома повежда оцелелите към Троянския Балкан.
Масакрите - особено в Батак, Перущица и Брацигово - предизвикват международно възмущение.
Международен отзвук
Американският журналист Дженуариъс Макгахан и британският политик Уилям Гладстон разпространяват новините за зверствата в цяла Европа. Гладстон публикува своята прочута брошура „Българските ужаси”. Международната реакция става ключов фактор за Руско-турската война от 1877–1878 г. и създаването на свободна българска държава.