Хронология

Панайот Волов е роден в Шумен, Османска империя, в семейството на обущарския майстор Вичо Симеонов и Василка. Семейството се преселва от дикиджийската чаршия в квартал Чобан махала - в къщата, която днес е къща-музей.

Учи в Долномахленското училище при Илия Р. Блъсков, после във Взаимното и Мъжкото класно училище в Шумен при Добри Войников и Тодор Икономов.

Продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. В Николаев живее в Южнославянския пансион и учи в Александровската гимназия, но напуска шест месеца преди завършване поради болест.

Завръща се в Шумен и е назначен за главен учител и директор на Мъжкото класно училище.

Участва в събрание на БРЦК в Букурещ. Избран за председател на Шуменския частен революционен комитет.

Води руския полковник Георгий Бобриков на тайни обиколки за разузнаване на османските укрепления.

Арестуван заради конфликт с чуждестранни инженери. Застава начело на протест в защита на Василка Константинова.

Участва в подготовката на Старозагорското въстание. Назначен за апостол в Ловешки окръг. Преминава Дунава през Никопол.

Съосновател на Гюргевския революционен комитет заедно със Заимов, Обретенов и Караминков-Бунито.

Оборищкото събрание - последна среща на апостолите преди въстанието.

Априлското въстание избухва. Волов е в Панагюрище, формира чета от 150 човека.

Волов води бойни действия при Стрелча, Клисура и Зли дол. Разполага черешов топ. Пристига на помощ на обсадената Клисура с 60–65 души.

Отстъпление към Троянския Балкан. Четата се стопява от 100 до 12 души. Каблешков е заловен близо до Троян.

Панайот Волов загива край Бяла, Русенско - ранен след предателство, удавя се в река Янтра на 26-годишна възраст. Датата по нов стил, 7 юни, се чества като Ден на Волов.

Руско-турска война - пряка последица от Априлското въстание.

Родната къща на Волов на ул. „Цар Освободител“ 16 в Шумен е превърната в къща-музей. През 1976 г., за 100-годишнината от Априлското въстание, до нея е открита експозиционна зала.