Има имена, които не принадлежат само на миналото. Те са жив пулс в съвестта на един народ, тихо напомняне, че свободата никога не е била безплатна. Панайот Волов е едно от тези имена.
Роден през 1850 г. в Шумен, в обикновено занаятчийско семейство, той можеше да живее тих и спокоен живот. Но нещо по-силно от страха, по-дълбоко от инстинкта за самосъхранение го водеше напред - любовта към една поробена родина и вярата, че народът му заслужава да бъде свободен.
Като главен апостол на IV революционен окръг - най-големия и най-важния - Волов обикаля градове и села под прикритието на учител, създава десетки революционни комитети и подготвя хората за най-мащабния бунт в българската история. Работи рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Стефан Стамболов. Загива на 26 години в студените води на река Янтра - но неговият дух остава безсмъртен.
Нека не забравяме. Нека разказваме. Нека помним.